* * *

18 jul 2008, 22:19

Poesía » Filosófica

860 0 7

На гърба на огромното Нищо
тихо полюлявам крака.
И пия чай от ментови листи
против простуда и тъга!
Отсреща ме гледа сърдито
лирическият герой,
един бавен охлюв
с пътища безброй!
Вземам в ръка непохватното тяло
на тази флегматична душа,
която умее само да лази
сред бучемиш и трева. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Propuestas