aramex70 (Росица Илиева)
35 110
18.07.2008 г., 22:19 ч.

* * * 

  Поезия » Философска
750 0 7

На гърба на огромното Нищо

тихо полюлявам крака.

И пия чай от ментови листи

против простуда и тъга!

Отсреща ме гледа сърдито

лирическият герой,

един бавен охлюв

с пътища безброй!

Вземам в ръка непохватното тяло

на тази флегматична душа,

която умее само да лази

сред бучемиш и трева.

Усещам страха и студа

в това непогалено тяло,

не стигнало до ръба

на своето малко цяло!

Имам власт!

Мога всичко да сторя!

И затова

правя единственото,

което мога!

Пускам го и му давам шанс!

Да живее на воля

своя дъждовен романс!!!

 

© Росица Илиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??