* * *
На гърба на огромното Нищо
тихо полюлявам крака.
И пия чай от ментови листи
против простуда и тъга!
Отсреща ме гледа сърдито
лирическият герой,
един бавен охлюв
с пътища безброй!
Вземам в ръка непохватното тяло
на тази флегматична душа,
която умее само да лази
сред бучемиш и трева.
Усещам страха и студа
в това непогалено тяло,
не стигнало до ръба
на своето малко цяло!
Имам власт!
Мога всичко да сторя!
И затова
правя единственото,
което мога!
Пускам го и му давам шанс!
Да живее на воля
своя дъждовен романс!!!
© Росица Илиева All rights reserved.
