* * *

6 oct 2010, 17:29

Poesía

479 0 0

Душата ми, свита на кълбо,

не казва нищо, само си мълчи.

Душата ми, опразнено гнездо,

не знае що да прави без мечти.

Сърцето ми студено е сега,

като леден вятър бяга надалеч,

като застинала длан, прободена с меч.

А устните ми чакат твоите устни -

ела, отново ги стопли!

Любовта ти даже е прекрасна,

но от нея адски ме боли.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.