* * *
670
0
0
Душата ми, свита на кълбо,
не казва нищо, само си мълчи.
Душата ми, опразнено гнездо,
не знае що да прави без мечти.
Сърцето ми студено е сега,
като леден вятър бяга надалеч,
като застинала длан, прободена с меч.
А устните ми чакат твоите устни -
ела, отново ги стопли!
Любовта ти даже е прекрасна,
но от нея адски ме боли.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Стоянова Все права защищены
