polya (Павлина Стоянова)
11 6
6 окт. 2010 г., 17:29

* * * 

  Поэзия
478 0 0

Душата ми, свита на кълбо,

не казва нищо, само си мълчи.

Душата ми, опразнено гнездо,

не знае що да прави без мечти.

Сърцето ми студено е сега,

като леден вятър бяга надалеч,

като застинала длан, прободена с меч.

А устните ми чакат твоите устни -

ела, отново ги стопли!

Любовта ти даже е прекрасна,

но от нея адски ме боли.

© Павлина Стоянова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??