Oct 6, 2010, 5:29 PM

* * * 

  Poetry
481 0 0

Душата ми, свита на кълбо,

не казва нищо, само си мълчи.

Душата ми, опразнено гнездо,

не знае що да прави без мечти.

Сърцето ми студено е сега,

като леден вятър бяга надалеч,

като застинала длан, прободена с меч.

А устните ми чакат твоите устни -

ела, отново ги стопли!

Любовта ти даже е прекрасна,

но от нея адски ме боли.

© Павлина Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??