* * *
През всички изпитания на времето,
продължавах упорито и вървях.
Не ме уби умората.
По-силна ставах,
нищо, че кървях.
Живеех за мига, във който
ще спра. Ще спра до теб.
За да се учим на Обичане.
Как аз за теб, а ти за мен.
Да можем да си бъдем всичко.
Не е ли любовта, което
осмисля всичките ни дни?
И красотата от магията -
сърцето ни да се усмихва
и с лекота да сме добри.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Дуплищева Todos los derechos reservados
