През всички изпитания на времето,
продължавах упорито и вървях.
Не ме уби умората.
По-силна ставах,
нищо, че кървях.
Живеех за мига, във който
ще спра. Ще спра до теб.
За да се учим на Обичане.
Как аз за теб, а ти за мен.
Да можем да си бъдем всичко.
Не е ли любовта, което
осмисля всичките ни дни?
И красотата от магията -
сърцето ни да се усмихва
и с лекота да сме добри.
© Мария Дуплищева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
