mim4ek (Мария Дуплищева)
24 139
Nov 6, 2007, 12:03 PM

* * * 

  Poetry » Other
1181 0 4

През всички изпитания на времето,

    продължавах упорито и вървях.

    Не ме уби умората.

    По-силна ставах,

                                нищо, че кървях.

 

   

    Живеех за мига, във който

    ще спра. Ще спра до теб.

    За да се учим на Обичане.

    Как аз за теб, а ти за мен.

    Да можем да си бъдем всичко.

 

 

   Не е ли любовта, което

   осмисля всичките ни дни?

   И красотата от магията -

   сърцето ни да се усмихва

                и с лекота да сме добри.

 

© Мария Дуплищева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??