17 jun 2009, 20:11

* * * 

  Poesía
967 0 13
В мига, във който се родих
и вкусих въздуха с наслада,
очи отворих и открих:
край мен не беше само мама.
Със нежен глас и поглед благ
към мене Дяволът пристъпи.
"Здравей!" ми каза той през смях.
"Не се плаши, недей се сърди."
А Дяволът не беше грозен,
не беше черен и с рога.
И моят плач не бе тревожен...
Без страх подадох му ръка. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ева Корназова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??