* * *
В мига, във който се родих
и вкусих въздуха с наслада,
очи отворих и открих:
край мен не беше само мама.
Със нежен глас и поглед благ
към мене Дяволът пристъпи.
"Здравей!" ми каза той през смях.
"Не се плаши, недей се сърди."
А Дяволът не беше грозен,
не беше черен и с рога.
И моят плач не бе тревожен...
Без страх подадох му ръка.
Но другата ми длан докосна -
като видение от сън - тих Ангел.
С очи зададе ми въпроса:
"Къде отиваш?" - беше смаян.
И Ангелът не беше страшен,
не беше бял и със криле.
Напротив! Бе красив и снажен
и със широки рамене.
И другата ръка подадох
и оттогава все вървя,
прихваната за моя Дявол
и с Ангел в другата ръка.
Простете ми, щом стана лоша.
Тогава Дяволът във мен
ми шепне на ухото нощем
все своя дяволски рефрен.
Простете ми и щом добра съм.
Това е Ангелът, не аз.
Душата ми ще е подвластна
на тях, до сетния ми час.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ева Корназова Всички права запазени
