* * *
Щом кръгът завърти се и краде от прибоя,
стихват пясъчни писти, чуваш стъпки на хора.
Някой смее се тихо, друг разлиства утеха,
трети слага си нова, непохвалена дреха.
Някой пита за някой, друг живее за думи,
трети липсва на здрача и преплитат се струни.
Как изглежда луната сред небе от планети,
хора днес по земята се държат за ръцете.
Щом кръгът завърти се, а и ние със него,
по листата топи се бяла приказна свежест.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Калъчева Todos los derechos reservados
