Щом кръгът завърти се и краде от прибоя,
стихват пясъчни писти, чуваш стъпки на хора.
Някой смее се тихо, друг разлиства утеха,
трети слага си нова, непохвалена дреха.
Някой пита за някой, друг живее за думи,
трети липсва на здрача и преплитат се струни.
Как изглежда луната сред небе от планети,
хора днес по земята се държат за ръцете.
Щом кръгът завърти се, а и ние със него,
по листата топи се бяла приказна свежест.
© Евгения Калъчева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
