Ти смачкваш всички

чувства и мечтания.

Ти смачкваш пориви

и нежните терзания.

Разбъркваш бавничко сместа

и с тънка струя сипваш злоба и инат.

Но къде остана любовта?

Разравям в ъгъла и търся

поне отломките от нея.

Намирам само празнота.

И спомени.

И самота.

И пустота.

Загръщам се със тях

и става хладно.

И става мрачно.

Понякога се мъча

да намеря свещ поне.

Напразно.

Само студ и мрак -

чернилка без пролука.

Дори и споменът

престава да светлее.

Остава ми единствено да чакам

дърва да се сберат, за да се сгрея.