Ти смачкваш всички
чувства и мечтания.
Ти смачкваш пориви
и нежните терзания.
Разбъркваш бавничко сместа
и с тънка струя сипваш злоба и инат.
Но къде остана любовта?
Разравям в ъгъла и търся
поне отломките от нея.
Намирам само празнота.
И спомени.
И самота.
И пустота.
Загръщам се със тях
и става хладно.
И става мрачно.
Понякога се мъча
да намеря свещ поне.
Напразно.
Само студ и мрак -
чернилка без пролука.
Дори и споменът
престава да светлее.
Остава ми единствено да чакам
дърва да се сберат, за да се сгрея.
© Пенка Станева Все права защищены