Apr 21, 2009, 1:50 PM

* * *

  Poetry » Love
701 0 0

Ти смачкваш всички

чувства и мечтания.

Ти смачкваш пориви

и нежните терзания.

Разбъркваш бавничко сместа

и с тънка струя сипваш злоба и инат.

Но къде остана любовта?

Разравям в ъгъла и търся

поне отломките от нея.

Намирам само празнота.

И спомени.

И самота.

И пустота.

Загръщам се със тях

и става хладно.

И става мрачно.

Понякога се мъча

да намеря свещ поне.

Напразно.

Само студ и мрак -

чернилка без пролука.

Дори и споменът

престава да светлее.

Остава ми единствено да чакам

дърва да се сберат, за да се сгрея.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пенка Станева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...