30 oct 2024, 22:07

Бедната пенсионерка

  Poesía » Otra
504 0 3

Спуска се вън нощта студена

над града печален и самотен

и пенсионерка бедна, натъжена

спира се до човек многоимотен.

 

Казва му:"Дай малко, чадо,

нека те преблагослови Бог.

Нека откликне сърце младо,

че за слабите светът е жесток."

 

"Защо на теб да дам?

Изкарах си хляба сам.

Не ми трогваш сърцето.

Нека ти даде детето."

 

Чува ги юноша беден

в тоя студ тъй леден

и казва:"Госпожо, на,

има в живота светлина."

 

Тъй да се постъпва е чудесно,

момчето явно е добро, честно!

Да, трябва хората да си помагат

и при нужда грижи да полагат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Акеми - аз ще си сложа Ивелин Михайлов 😆
  • По - голяма тиква от тая на аватара му има ли, Пепс? Подготвил се е като за шестица човека.😂😂😂Иначе за останалото си права, всеки е свободен да разполагас парите си. Аз никога не бих дала каквото и да е на непознат.
  • Росене, как ги разпознаваш бедните пенсионерки и многоимотните мъже? Защото последният ми подобен случай на Самуил, искаше ми левче за хляб и като й казах да дойде да й купя хляб от магазина, ми отказа хляба, пари искала. И дроги и пияни. Просията си е работа за тях.
    Нещо за феодали, бойци, пирамиди, нямаш ли? Цик изнесе официалните резултати, нещо закъса новинарската рубрика. Или за тикви, Хелуин дойде, ти още с тоя аватар се разхождаш тука

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...