Бедната пенсионерка
Спуска се вън нощта студена
над града печален и самотен
и пенсионерка бедна, натъжена
спира се до човек многоимотен.
Казва му:"Дай малко, чадо,
нека те преблагослови Бог.
Нека откликне сърце младо,
че за слабите светът е жесток."
"Защо на теб да дам?
Изкарах си хляба сам.
Не ми трогваш сърцето.
Нека ти даде детето."
Чува ги юноша беден
в тоя студ тъй леден
и казва:"Госпожо, на,
има в живота светлина."
Тъй да се постъпва е чудесно,
момчето явно е добро, честно!
Да, трябва хората да си помагат
и при нужда грижи да полагат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Всички права запазени
