26 ene 2023, 21:38

Бедствие 

  Poesía » De amor, Del paisaje
265 0 0

Ръцете ми треперят

и вятърът ги строго брули.

Изстиват бавно, посинели

от жегата през юли.

 

Дъждът ги щедро напоява,

а пекът ги безжално суши.

И кървавата болка

оцветява белите ми ружи.

 

На твоята стихия вечна,

робуват слабите ми длани,

но само в твойта буря

те остават винаги разбрани.

 

© Константина Нелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??