Бедствие
578
0
0
Ръцете ми треперят
и вятърът ги строго брули.
Изстиват бавно, посинели
от жегата през юли.
Дъждът ги щедро напоява,
а пекът ги безжално суши.
И кървавата болка
оцветява белите ми ружи.
На твоята стихия вечна,
робуват слабите ми длани,
но само в твойта буря
те остават винаги разбрани.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Константина Нелова Todos los derechos reservados
