Бедствие
577
0
0
Ръцете ми треперят
и вятърът ги строго брули.
Изстиват бавно, посинели
от жегата през юли.
Дъждът ги щедро напоява,
а пекът ги безжално суши.
И кървавата болка
оцветява белите ми ружи.
На твоята стихия вечна,
робуват слабите ми длани,
но само в твойта буря
те остават винаги разбрани.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Константина Нелова Все права защищены
