26.01.2023 г., 21:38 ч.

Бедствие 

  Поезия » Любовна, Пейзажна
324 0 0

Ръцете ми треперят

и вятърът ги строго брули.

Изстиват бавно, посинели

от жегата през юли.

 

Дъждът ги щедро напоява,

а пекът ги безжално суши.

И кървавата болка

оцветява белите ми ружи.

 

На твоята стихия вечна,

робуват слабите ми длани,

но само в твойта буря

те остават винаги разбрани.

 

© Константина Нелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??