Бедствие
580
0
0
Ръцете ми треперят
и вятърът ги строго брули.
Изстиват бавно, посинели
от жегата през юли.
Дъждът ги щедро напоява,
а пекът ги безжално суши.
И кървавата болка
оцветява белите ми ружи.
На твоята стихия вечна,
робуват слабите ми длани,
но само в твойта буря
те остават винаги разбрани.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Константина Нелова Всички права запазени
