Сутрин бягах с всичка сила,
обул удобни гуминетки,
в посока Сливен, Карандила,
далеч от ежедневни сметки.
Не ме боляха двата дроба,
сърце, далак, глава, корем.
Повярвайте, в таз ранна доба
отпусках края му съвсем.
Тревоги в къщи и във служба
изчезваха след метър всеки,
с природата избягал в дружба
по неотъпкани пътеки.
Минавах през гора, поляни,
окъпани от утринна роса.
Любувах се на дивните балкани,
развяващ буйната коса.
За жалост, свършваше трасето,
посърнал, правех аз ,,кръгом"
и връщах се пак там, където
животът си е на ,,бегом".
© Георги Янков Todos los derechos reservados