Сутрин бягах с всичка сила,

обул удобни гуминетки,

в посока Сливен, Карандила,

далеч от ежедневни сметки.

Не ме боляха двата дроба,

сърце, далак, глава, корем.

Повярвайте, в таз ранна доба

отпусках края му съвсем.

Тревоги в къщи и във служба

изчезваха след метър всеки,

с природата избягал в дружба

по неотъпкани пътеки.

Минавах през гора, поляни,

окъпани от утринна роса.

Любувах се на дивните балкани,

развяващ буйната коса.

За жалост, свършваше трасето,

посърнал, правех аз ,,кръгом"

и връщах се пак там, където

животът си е на ,,бегом".