28 июн. 2024 г., 10:45

Бегач

555 1 0

Сутрин бягах с всичка сила,

обул удобни гуминетки,

в посока Сливен, Карандила,

далеч от ежедневни сметки.

 

Не ме боляха двата дроба,

сърце, далак, глава, корем.

Повярвайте, в таз ранна доба

отпусках края му съвсем.

 

Тревоги в къщи и във служба

изчезваха след метър всеки,

с природата избягал в дружба

по неотъпкани пътеки.

 

Минавах през гора, поляни,

окъпани от утринна роса.

Любувах се на дивните балкани,

развяващ буйната коса.

 

За жалост, свършваше трасето,

посърнал, правех аз ,,кръгом"

и връщах се пак там, където

животът си е на ,,бегом".

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Янков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...