Светове прегръщат се във вихър...

И Минало, и Бъдеще едно са,

и страшна буря е със рев на тигър,

Фортуна неизбежно се ядоса.

През времена препусках аз, до тук.

И като призрак долетях на кон,

защото не можах да бъда друг

и не оставих обичта си в стон.

Не те забравих, нивга, за това -

не съм за Рая, нито съм за Ада.

Пред нищо властно не склоних глава.

Любовта си не предадох свята.

Бурята ме дърпа все назад

и със плътен глас сега кълне.

Зная, да! - Не съм за този свят,

но без теб не се завръщам. Не!!!

Не удържам коня си... Не мога.

Миналото взема го от мен.

Черногривец, с дух на Еднорога,

верен бе до сетния си ден.

В Двадесети и първи век съм аз

и пред мене виждам град голям,

и сърцето ми тупти в екстаз.

Любима моя, чувствам, ти си там!

Дали ще ме познаеш? От душата

едва ли всичко Лета е изтрила.

Аз вярвам в теб! Дори и времената

не ще ни разделят! При теб съм, мила!