16 feb 2011, 11:53

Белег от любов

  Poesía
756 0 0

И твоя свят в шепите си аз държа,
сам не мога, не искам без теб да продължа,
но и двама по пътя да вървим - ще страдам,
мислите пропъждам, но от сърцето не ще избягам.
Защо съм тъй раним, когато имам нужда да съм силен,
бродя без посока сред пороя, а дъждът в мен е най-обилен.
Угасвам бавно и очите тъжни по теб изгарят.
Две души ранени, самотни, не ще останат.
Нима не съм и радост, но и трън забил се бях,
отровата от устните аз пих и капките броях.
Знам, ориста е отредила и я нося цял живот,
ала ще се запечаташ вечно с името Любов.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...