Белезите
ми напомнят
за отминалото време
когато съм била щастлива
сега е пуста моята душа
ръце протягам, за да те достигна
а ти си толкова далече
и това ще мине
казвам си
но не успявам да повярвам в него
защо любимият ми белег
е твоето
обичам те…?
© Даяна Иванова Todos los derechos reservados
ми напомнят
за отминалото време
когато съм била щастлива
сега е пуста моята душа
ръце протягам, за да те достигна
а ти си толкова далече
и това ще мине
казвам си
но не успявам да повярвам в него
защо любимият ми белег
е твоето
обичам те…?
Моля те не ме анатемосвай, наистина ми хареса - за това си го позволих! Поздрав за хубавия стих, надявам се да приемеш съвета ми (: