13.12.2014 г., 19:48  

Белегът любим

665 0 3

Белезите
ми напомнят
за отминалото време
когато съм била щастлива

сега е пуста моята душа
ръце протягам, за да те достигна
а ти си толкова далече

и това ще мине
казвам си
но не успявам да повярвам в него

защо любимият ми белег
е твоето
обичам те…?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даяна Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Белезите
    ми напомнят
    за отминалото време
    когато съм била щастлива

    сега е пуста моята душа
    ръце протягам, за да те достигна
    а ти си толкова далече

    и това ще мине
    казвам си
    но не успявам да повярвам в него

    защо любимият ми белег
    е твоето
    обичам те…?

    Моля те не ме анатемосвай, наистина ми хареса - за това си го позволих! Поздрав за хубавия стих, надявам се да приемеш съвета ми (:
  • Благодаря !!
  • Тъжно е, но не невъзможно.Много е реално да те завърне в реалността белегът.Дай, Боже! - моля се на бог да те зарадва!
    Кратка, но хубава творба си написала.
    Поздрав за нея и талантливата и авторка! Лека нощ!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....