Лежиш и мислиш си на глас

За миналото, за което е било

И някак си ти става малко тъжно,

че свършило е, че нещо може би дори не е дошло.

Дали не си се провалил,

грешил си май по пътя на живота

и изведнъж от нищото дочуваш,

отвън започва да се тропа.

Изправяш се и мислиш си за днес,

За хубавите и за лошите неща

И с малко интерес, със малко страх

Претегляш ги във своята глава.

Дали едните надминават другите,

Дали не си пилееш времето сега

И пак ти нарушава мислите

Шумът проклет зад входната врата.

Изправяш се и тръгваш ти към нея,

Какво очаква те е неизвестно,

Страхът напира във гърдите ти,

О,боже, май не ти е никак лесно.

О, колко страшно, колко трудно, непознато,

Едвам стоиш си на краката

И пак със тъпа упоритост,

Си думка някой зад вратата.

Ядосан, уморен от шумотевици,

Решаваш да открехнеш и да спреш шума,

Защото искаш да се върнеш

Във страшната мисловна тъмнина.

Отваряш с ряз, излизаш, няма никой!

Какво се случва? Хмм, ами сега?

Но чакай! Виждаш нещо във краката си.

Какво? Намачкана бележчица една.

Просягаш се, докосваш я, отваряш я,

Четеш на глас по-скоро шепнеш.

В бележчицата пише простичко-

Животът винаги е хубав, зависи откъде ще го погледнеш.