27 апр. 2016 г., 20:58
Лежиш и мислиш си на глас
За миналото, за което е било
И някак си ти става малко тъжно,
че свършило е, че нещо може би дори не е дошло.
Дали не си се провалил,
грешил си май по пътя на живота
и изведнъж от нищото дочуваш,
отвън започва да се тропа.
Изправяш се и мислиш си за днес,
За хубавите и за лошите неща
И с малко интерес, със малко страх
Претегляш ги във своята глава. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация