7 jul 2008, 6:13

Бележка от любимия

  Poesía
1.5K 0 1

Говори сърцето с мене,

всяка сълза е дума недоизразена,

океан направи и речникът му се удави.

 

Стене, раздира с всеки удар моето мълчание.

Иска му се да се пръсне и да те намери.

За него дните с теб не бяха пропилени.

 

Знаеш ли, остави ме сама на глухата пейка.

Изтръгна се от мен и скочи бързо във прахта.

Търколи се зад завоя, а по стъпките му се довлачи и смъртта.

 

Лежах студена без сърце.

Сега разбирам какво е да не чувстваш нито огън, нито лед.

Веднъж ме беше предупредило, че от мъка всичко в него е изгнило.

 

Молех се да намери път

и с клечка кибрит да запали тъмнината.

А последният отронен лист

килим да стане и полети във небесата.

 

Дъждът безмилостно закапа,

а с него текнаха и моите сълзи.

Сърцето ми падна във краката

с бележка от любимия: "Прости."

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...