Говори сърцето с мене,

всяка сълза е дума недоизразена,

океан направи и речникът му се удави.

Стене, раздира с всеки удар моето мълчание.

Иска му се да се пръсне и да те намери.

За него дните с теб не бяха пропилени.

Знаеш ли, остави ме сама на глухата пейка.

Изтръгна се от мен и скочи бързо във прахта.

Търколи се зад завоя, а по стъпките му се довлачи и смъртта.

Лежах студена без сърце.

Сега разбирам какво е да не чувстваш нито огън, нито лед.

Веднъж ме беше предупредило, че от мъка всичко в него е изгнило.

Молех се да намери път

и с клечка кибрит да запали тъмнината.

А последният отронен лист

килим да стане и полети във небесата.

Дъждът безмилостно закапа,

а с него текнаха и моите сълзи.

Сърцето ми падна във краката

с бележка от любимия: "Прости."