8 ago 2025, 12:03

Бележка под линия

  Poesía
194 3 2

БЕЛЕЖКА ПОД ЛИНИЯ 

 

Много мина – и малко остана. 
И – каквото живя, го живя. 
Тръгвай вече? Обра си бостана. 
Жъна своите тежки нивя. 

 

Синовете си с песни нахрани – 
твоят хляб вечно скърцаше сух. 
Мъж без джипи – и целият в рани, 
ти си сън, ти си стих, ти си дух. 

 

Пя с прекрасните свои авлиги – 
помъдрял като старец-дете. 
И остави след себе си книги, 
дето може би някой чете. 

 

Само в черквата падаше ничком – 
и пред Бога се кръстеше триж.
Разплати се тъй щедро за всичко, 
че дори и подхвърли бакшиш. 

 

Някой ден ще преминеш оттатък – 
метеорче в небесния свод. 
Бе живот възхитително кратък, 
но пък мой – и прекрасен! – живот.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...