8 авг. 2025 г., 12:03

Бележка под линия

193 3 2

БЕЛЕЖКА ПОД ЛИНИЯ 

 

Много мина – и малко остана. 
И – каквото живя, го живя. 
Тръгвай вече? Обра си бостана. 
Жъна своите тежки нивя. 

 

Синовете си с песни нахрани – 
твоят хляб вечно скърцаше сух. 
Мъж без джипи – и целият в рани, 
ти си сън, ти си стих, ти си дух. 

 

Пя с прекрасните свои авлиги – 
помъдрял като старец-дете. 
И остави след себе си книги, 
дето може би някой чете. 

 

Само в черквата падаше ничком – 
и пред Бога се кръстеше триж.
Разплати се тъй щедро за всичко, 
че дори и подхвърли бакшиш. 

 

Някой ден ще преминеш оттатък – 
метеорче в небесния свод. 
Бе живот възхитително кратък, 
но пък мой – и прекрасен! – живот.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...