13 ene 2007, 13:17

Белезите на страха

  Poesía
871 0 8
Белезите на страха

Защо децата ни порастват бързо?
Защо като възрастни живеят днес?
Опитвайки се да ги научим,
Но само ги изпълваме със стрес.

Защо насилието сред младите господства?
Защо те нямат съвест за добро и зло?
Дали е вече модата такава,
Или всички сме изтъкани от това сукно?

Защо да удариш някого е лесно?
Да се биеш, а не да споделиш?
Проблемите ги имат всички,
Но трябва с чест да ги решиш.

И ние бяхме деца като тези.
И ние не познавахме света.
Но от днешните деца покълват
Белезите на страха.

Защо дрехите ни правят нещо?
Защо да си полугола е добре?
Нима децата ни са слепи,
От грима по тяхното лице?

Защо не можеш да не разделяш
Хората на 'тъпи' и 'готини'?
Макар и независещо от техните
Характери необработени.

Защо са всички разделени по рождение,
Ние ли ги създадохме такива?
Нашият свят ли ги научи,
Да не осъзнават празнотата сива?

И ние бяхме деца като тези.
И ние не познавахме света.
Но от днешните деца покълват
Белезите на страха.

Днешните деца са наши копия,
Имитират ни, и стават зли.
Ние всички ги направихме
Оставихме ги да растат сами.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Въпросът, който издигаш е централен проблем на преживяването на съвременните хора.
    Поздрав!
  • благодаря на всички за думите ви!
  • Честит Рожден Ден, Кристо! Здраве, любов и късмет! Темата е сложна, многопосочна, но много ми хареса личната позиция, която излагаш! Ех, сложно е самите ние да се променим, но само тогава ще сме сигурни, че и те са се променили...
  • Страхотно...Разглежда един доста наболял проблем и ясно показва гледната ти точка по него..Много е добро!И заглавието-много подходящо!
  • Честит Рожден Ден!!!

    Стхът ти е много хубав! Много правилни въпроси!
    Поздрави

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...