13.01.2007 г., 13:17

Белезите на страха

873 0 8
Белезите на страха

Защо децата ни порастват бързо?
Защо като възрастни живеят днес?
Опитвайки се да ги научим,
Но само ги изпълваме със стрес.

Защо насилието сред младите господства?
Защо те нямат съвест за добро и зло?
Дали е вече модата такава,
Или всички сме изтъкани от това сукно?

Защо да удариш някого е лесно?
Да се биеш, а не да споделиш?
Проблемите ги имат всички,
Но трябва с чест да ги решиш.

И ние бяхме деца като тези.
И ние не познавахме света.
Но от днешните деца покълват
Белезите на страха.

Защо дрехите ни правят нещо?
Защо да си полугола е добре?
Нима децата ни са слепи,
От грима по тяхното лице?

Защо не можеш да не разделяш
Хората на 'тъпи' и 'готини'?
Макар и независещо от техните
Характери необработени.

Защо са всички разделени по рождение,
Ние ли ги създадохме такива?
Нашият свят ли ги научи,
Да не осъзнават празнотата сива?

И ние бяхме деца като тези.
И ние не познавахме света.
Но от днешните деца покълват
Белезите на страха.

Днешните деца са наши копия,
Имитират ни, и стават зли.
Ние всички ги направихме
Оставихме ги да растат сами.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Въпросът, който издигаш е централен проблем на преживяването на съвременните хора.
    Поздрав!
  • благодаря на всички за думите ви!
  • Честит Рожден Ден, Кристо! Здраве, любов и късмет! Темата е сложна, многопосочна, но много ми хареса личната позиция, която излагаш! Ех, сложно е самите ние да се променим, но само тогава ще сме сигурни, че и те са се променили...
  • Страхотно...Разглежда един доста наболял проблем и ясно показва гледната ти точка по него..Много е добро!И заглавието-много подходящо!
  • Честит Рожден Ден!!!

    Стхът ти е много хубав! Много правилни въпроси!
    Поздрави

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...