28 nov 2023, 9:32

Бели хризантеми

  Poesía » Otra
641 1 0

Небето разлиства своята нотна тетрадка

над градове и села. По струните на зимата

две хризантеми са танцували през нощта.

Магнетичен танц. Как да го наречеш, освен -

красота. Белота. Или пък две ноти, с имена.

Приличат на някой тези цветя. Приличат

и превличат, кацнали в съня. Натрупан

спомен от старата къща на село, която

се руши. Вероятно така снегът се рони и

навява тъга в този лъжовен свят на суета.

Спомен - това си взех. Нищо друго, защото

си имам тях -

две хризантеми. Бели снежинки. Топло палто .

Писмо и заръка за любовта. Само това.

Тоест всичко от игла до конец. И една връв по

която общувам с тях от земното кълбо.

Баба и дядо, дано ми простят

за вироглавия ми нрав.

Знам, че са те, но не знам дали са добре!?

 

Бели хризантеми в снега, а отгоре

Бог дантели плете!

26.11.2023г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тодорка Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...