Небето разлиства своята нотна тетрадка

над градове и села. По струните на зимата

две хризантеми са танцували през нощта.

Магнетичен танц. Как да го наречеш, освен -

красота. Белота. Или пък две ноти, с имена.

Приличат на някой тези цветя. Приличат

и превличат, кацнали в съня. Натрупан

спомен от старата къща на село, която

се руши. Вероятно така снегът се рони и

навява тъга в този лъжовен свят на суета.

Спомен - това си взех. Нищо друго, защото

си имам тях -

две хризантеми. Бели снежинки. Топло палто .

Писмо и заръка за любовта. Само това.

Тоест всичко от игла до конец. И една връв по

която общувам с тях от земното кълбо.

Баба и дядо, дано ми простят

за вироглавия ми нрав.

Знам, че са те, но не знам дали са добре!?

Бели хризантеми в снега, а отгоре

Бог дантели плете!

26.11.2023г