28.11.2023 г., 9:32

Бели хризантеми

632 1 0

Небето разлиства своята нотна тетрадка

над градове и села. По струните на зимата

две хризантеми са танцували през нощта.

Магнетичен танц. Как да го наречеш, освен -

красота. Белота. Или пък две ноти, с имена.

Приличат на някой тези цветя. Приличат

и превличат, кацнали в съня. Натрупан

спомен от старата къща на село, която

се руши. Вероятно така снегът се рони и

навява тъга в този лъжовен свят на суета.

Спомен - това си взех. Нищо друго, защото

си имам тях -

две хризантеми. Бели снежинки. Топло палто .

Писмо и заръка за любовта. Само това.

Тоест всичко от игла до конец. И една връв по

която общувам с тях от земното кълбо.

Баба и дядо, дано ми простят

за вироглавия ми нрав.

Знам, че са те, но не знам дали са добре!?

 

Бели хризантеми в снега, а отгоре

Бог дантели плете!

26.11.2023г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тодорка Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...