28.11.2023 г., 9:32

Бели хризантеми

635 1 0

Небето разлиства своята нотна тетрадка

над градове и села. По струните на зимата

две хризантеми са танцували през нощта.

Магнетичен танц. Как да го наречеш, освен -

красота. Белота. Или пък две ноти, с имена.

Приличат на някой тези цветя. Приличат

и превличат, кацнали в съня. Натрупан

спомен от старата къща на село, която

се руши. Вероятно така снегът се рони и

навява тъга в този лъжовен свят на суета.

Спомен - това си взех. Нищо друго, защото

си имам тях -

две хризантеми. Бели снежинки. Топло палто .

Писмо и заръка за любовта. Само това.

Тоест всичко от игла до конец. И една връв по

която общувам с тях от земното кълбо.

Баба и дядо, дано ми простят

за вироглавия ми нрав.

Знам, че са те, но не знам дали са добре!?

 

Бели хризантеми в снега, а отгоре

Бог дантели плете!

26.11.2023г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тодорка Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...