28.11.2023 г., 9:32

Бели хризантеми

637 1 0

Небето разлиства своята нотна тетрадка

над градове и села. По струните на зимата

две хризантеми са танцували през нощта.

Магнетичен танц. Как да го наречеш, освен -

красота. Белота. Или пък две ноти, с имена.

Приличат на някой тези цветя. Приличат

и превличат, кацнали в съня. Натрупан

спомен от старата къща на село, която

се руши. Вероятно така снегът се рони и

навява тъга в този лъжовен свят на суета.

Спомен - това си взех. Нищо друго, защото

си имам тях -

две хризантеми. Бели снежинки. Топло палто .

Писмо и заръка за любовта. Само това.

Тоест всичко от игла до конец. И една връв по

която общувам с тях от земното кълбо.

Баба и дядо, дано ми простят

за вироглавия ми нрав.

Знам, че са те, но не знам дали са добре!?

 

Бели хризантеми в снега, а отгоре

Бог дантели плете!

26.11.2023г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тодорка Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...