rudin (Иван Христов)
858 1444
12 sept 2013, 23:06  

Бели хвърчила 

  Poesía » Filosófica
886 0 4

Цветята, спретнатия двор
където вятър стихва.
Смрачава. Млъква птичи хор.
И хора, и усмивки.

Денят преминал е във труд –

нощта ни е спасител.
Но не за мен! – За някой друг

в домашната обител.

Нощта ми крепост е била –

в съня ми ще остане.
А утре в бели хвърчила
зората ми ще палне

душата, излетяла вън
от душните коптори.
И чува се камбанен звън
в небесните простори.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??