rudin (Иван Христов)
865 1445
Sep 12, 2013, 11:06 PM  

Бели хвърчила 

  Poetry » Phylosophy
708 0 4

Цветята, спретнатия двор
където вятър стихва.
Смрачава. Млъква птичи хор.
И хора, и усмивки.

Денят преминал е във труд –

нощта ни е спасител.
Но не за мен! – За някой друг

в домашната обител.

Нощта ми крепост е била –

в съня ми ще остане.
А утре в бели хвърчила
зората ми ще палне

душата, излетяла вън
от душните коптори.
И чува се камбанен звън
в небесните простори.

© Иван Христов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??