rudin (Иван Христов)
858 1444
Sep 12, 2013, 11:06 PM  

Бели хвърчила 

  Poetry » Phylosophy
977 0 4
Цветята, спретнатия двор
където вятър стихва.
Смрачава. Млъква птичи хор.
И хора, и усмивки.
Денят преминал е във труд –
нощта ни е спасител.
Но не за мен! – За някой друг
в домашната обител.
Нощта ми крепост е била –
в съня ми ще остане.
А утре в бели хвърчила
зората ми ще палне ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Random works
: ??:??