Цветята, спретнатия двор
където вятър стихва.
Смрачава. Млъква птичи хор.
И хора, и усмивки.
Денят преминал е във труд –
нощта ни е спасител.
Но не за мен! – За някой друг
в домашната обител.
Нощта ми крепост е била –
в съня ми ще остане.
А утре в бели хвърчила
зората ми ще палне
душата, излетяла вън
от душните коптори.
И чува се камбанен звън
в небесните простори.
© Иван Христов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
