Бели хвърчила
Цветята, спретнатия двор
където вятър стихва.
Смрачава. Млъква птичи хор.
И хора, и усмивки.
Денят преминал е във труд –
нощта ни е спасител.
Но не за мен! – За някой друг
в домашната обител.
Нощта ми крепост е била –
в съня ми ще остане.
А утре в бели хвърчила
зората ми ще палне
душата, излетяла вън
от душните коптори.
И чува се камбанен звън
в небесните простори.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
