rudin (Иван Христов)
865 1445
12.09.2013 г., 23:06 ч.  

Бели хвърчила 

  Поезия » Философска
734 0 4

Цветята, спретнатия двор
където вятър стихва.
Смрачава. Млъква птичи хор.
И хора, и усмивки.

Денят преминал е във труд –

нощта ни е спасител.
Но не за мен! – За някой друг

в домашната обител.

Нощта ми крепост е била –

в съня ми ще остане.
А утре в бели хвърчила
зората ми ще палне

душата, излетяла вън
от душните коптори.
И чува се камбанен звън
в небесните простори.

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??