13 feb 2009, 22:05

Бели коне

  Poesía
804 0 1
 

Нощем от шума се будех,

още откакто бях дете,

през прозореца скришом надничах,

притихнала зад едно перде.

 

С часове вкаменена оставах,

забравила желание за сън.

Дали сънувах - не разбирах!

Но вперила поглед, гледах навън.

 

В мислите си с тях тичах.

В нощния танц на белите коне.

Да ме отведат с тях исках,

някъде там, до черното небе.

 

Призори при тях отивах,

да ги погаля поне.

Оттогава все танцувах

нощния танц на белите коне.   

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ида Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав е, но има нужда от още малко ошлайфване, за да стане прекрасен!
    Успех!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...