13.02.2009 г., 22:05 ч.

Бели коне 

  Поезия
492 0 1
 

Нощем от шума се будех,

още откакто бях дете,

през прозореца скришом надничах,

притихнала зад едно перде.

 

С часове вкаменена оставах,

забравила желание за сън.

Дали сънувах - не разбирах!

Но вперила поглед, гледах навън.

 

В мислите си с тях тичах.

В нощния танц на белите коне.

Да ме отведат с тях исках,

някъде там, до черното небе.

 

Призори при тях отивах,

да ги погаля поне.

Оттогава все танцувах

нощния танц на белите коне.   

© Ида Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубав е, но има нужда от още малко ошлайфване, за да стане прекрасен!
    Успех!
Предложения
: ??:??