Бели коне
805
0
1
Нощем от шума се будех,
още откакто бях дете,
през прозореца скришом надничах,
притихнала зад едно перде.
С часове вкаменена оставах,
забравила желание за сън.
Дали сънувах - не разбирах!
Но вперила поглед, гледах навън.
В мислите си с тях тичах.
В нощния танц на белите коне.
Да ме отведат с тях исках,
някъде там, до черното небе.
Призори при тях отивах,
да ги погаля поне.
Оттогава все танцувах
нощния танц на белите коне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ида Всички права запазени
