Нощем от шума се будех,

още откакто бях дете,

през прозореца скришом надничах,

притихнала зад едно перде.

С часове вкаменена оставах,

забравила желание за сън.

Дали сънувах - не разбирах!

Но вперила поглед, гледах навън.

В мислите си с тях тичах.

В нощния танц на белите коне.

Да ме отведат с тях исках,

някъде там, до черното небе.

Призори при тях отивах,

да ги погаля поне.

Оттогава все танцувах

нощния танц на белите коне.