Нощем от шума се будех,
още откакто бях дете,
през прозореца скришом надничах,
притихнала зад едно перде.
С часове вкаменена оставах,
забравила желание за сън.
Дали сънувах - не разбирах!
Но вперила поглед, гледах навън.
В мислите си с тях тичах.
В нощния танц на белите коне.
Да ме отведат с тях исках,
някъде там, до черното небе. ...