Бели птици
разперили криле в любовен танц.
Докосваме се нежно и отлитаме,
въртим се и унасяме се в транс.
Догонваме Зефира и мечтите си,
прегръщаме се в синята мъгла.
Празнуваме съюза на душите си,
опиваме от споделеността.
А после пак умислени тъгуваме
зад делнични решетки в сиви дни -
в затвора на сърцата си бленуваме
простора на лазурни висини.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.