Бели облаци по тялото минават.
В(ъв) зениците картини замечтават...
Устните извайват шепот нежен.
Ручейче пътека в(ъв) гърдите очертава...
Трепетни листенца пръстите улавят.
Полутонове по миглите подскачат...
Полъх в(ъв) къдриците притихва.
Феерия от звезден прах в нощта прилива...
Утрото "безумно" в нежността се къпе.
В пеперуден полет пърха спомен...
Птици бели с облаци се гонят.
Млечно бял е пътят галактичен.
Галопират мисли, търсят Влюбено сияние...
Бели спомени за вечността остават.
© Ваня Todos los derechos reservados
Рени, слънце – благодаря ти от цялото си сърце – ти знаеш!
Чар, усетът ти за творчеството ми – трогва!
Желая ви весели празници и много вдъхновение!