19 дек. 2008 г., 16:07

Бели спомени

1.2K 0 7
 

Бели облаци по тялото минават.

В(ъв) зениците картини замечтават...

Устните извайват шепот нежен.

Ручейче пътека в(ъв) гърдите очертава...

Трепетни листенца пръстите улавят.

Полутонове по миглите подскачат...

Полъх в(ъв) къдриците притихва.

Феерия от звезден прах в нощта прилива...

Утрото "безумно" в нежността се къпе.

В пеперуден полет пърха спомен...

Птици бели с облаци се гонят.

Млечно бял е пътят галактичен.

Галопират мисли, търсят Влюбено сияние...

Бели спомени за вечността остават.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Момичета, не знаете колко ме радвате с присъствието си точно тук на това стихче!
    Рени, слънце – благодаря ти от цялото си сърце – ти знаеш!
    Чар, усетът ти за творчеството ми – трогва!

    Желая ви весели празници и много вдъхновение!
  • "В(ъв)" творчеството ти блика копнеж
  • галопират мисли...и излъчват вълшебно сияние...
    нежност е...с обич, мила Ваня.
  • Феерично!
  • Нежно!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...