19.12.2008 г., 16:07

Бели спомени

1.2K 0 7
 

Бели облаци по тялото минават.

В(ъв) зениците картини замечтават...

Устните извайват шепот нежен.

Ручейче пътека в(ъв) гърдите очертава...

Трепетни листенца пръстите улавят.

Полутонове по миглите подскачат...

Полъх в(ъв) къдриците притихва.

Феерия от звезден прах в нощта прилива...

Утрото "безумно" в нежността се къпе.

В пеперуден полет пърха спомен...

Птици бели с облаци се гонят.

Млечно бял е пътят галактичен.

Галопират мисли, търсят Влюбено сияние...

Бели спомени за вечността остават.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Момичета, не знаете колко ме радвате с присъствието си точно тук на това стихче!
    Рени, слънце – благодаря ти от цялото си сърце – ти знаеш!
    Чар, усетът ти за творчеството ми – трогва!

    Желая ви весели празници и много вдъхновение!
  • "В(ъв)" творчеството ти блика копнеж
  • галопират мисли...и излъчват вълшебно сияние...
    нежност е...с обич, мила Ваня.
  • Феерично!
  • Нежно!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...