19.12.2008 г., 16:07

Бели спомени

1.2K 0 7
 

Бели облаци по тялото минават.

В(ъв) зениците картини замечтават...

Устните извайват шепот нежен.

Ручейче пътека в(ъв) гърдите очертава...

Трепетни листенца пръстите улавят.

Полутонове по миглите подскачат...

Полъх в(ъв) къдриците притихва.

Феерия от звезден прах в нощта прилива...

Утрото "безумно" в нежността се къпе.

В пеперуден полет пърха спомен...

Птици бели с облаци се гонят.

Млечно бял е пътят галактичен.

Галопират мисли, търсят Влюбено сияние...

Бели спомени за вечността остават.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Момичета, не знаете колко ме радвате с присъствието си точно тук на това стихче!
    Рени, слънце – благодаря ти от цялото си сърце – ти знаеш!
    Чар, усетът ти за творчеството ми – трогва!

    Желая ви весели празници и много вдъхновение!
  • "В(ъв)" творчеството ти блика копнеж
  • галопират мисли...и излъчват вълшебно сияние...
    нежност е...с обич, мила Ваня.
  • Феерично!
  • Нежно!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...