Dec 19, 2008, 4:07 PM

Бели спомени

1.2K 0 7
 

Бели облаци по тялото минават.

В(ъв) зениците картини замечтават...

Устните извайват шепот нежен.

Ручейче пътека в(ъв) гърдите очертава...

Трепетни листенца пръстите улавят.

Полутонове по миглите подскачат...

Полъх в(ъв) къдриците притихва.

Феерия от звезден прах в нощта прилива...

Утрото "безумно" в нежността се къпе.

В пеперуден полет пърха спомен...

Птици бели с облаци се гонят.

Млечно бял е пътят галактичен.

Галопират мисли, търсят Влюбено сияние...

Бели спомени за вечността остават.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня All rights reserved.

Comments

Comments

  • Момичета, не знаете колко ме радвате с присъствието си точно тук на това стихче!
    Рени, слънце – благодаря ти от цялото си сърце – ти знаеш!
    Чар, усетът ти за творчеството ми – трогва!

    Желая ви весели празници и много вдъхновение!
  • "В(ъв)" творчеството ти блика копнеж
  • галопират мисли...и излъчват вълшебно сияние...
    нежност е...с обич, мила Ваня.
  • Феерично!
  • Нежно!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...