19 abr 2010, 15:51

Бели стихове

2K 0 5

Бели стихове литнете

и при него отидете,

разкаже те му за мен,

как го чакам всеки ден…

Покажете му любовта,

която описах на белите листа,

споделете му моята тъга,

когато го няма до мен сега…

Нарисувай те му моите сълзи,

който са на белите листа,

покрити с моите слова…

Бели стихове литнете

и право при мен го върнете,

че без него е празен за мен света,

че без него всеки ден за мен е тъга…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жулиета Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • С Благонрава и Стеляна! Опитай пак!
    И "разкаже те му за мен" се пише "разкажете му за мен" (слято).
    Поздрав!
  • Ай, трябва да се постараеш повече... Запиши го отново, че нещо сече.
    Идеята е добра, но в стремежа да се получи рима е станало...
    Особено това: "когато го няма до мен сега..."!!! Усмивка!
  • Никои ли тук не може ПРОСТО да остави коментар?!

    Може да е само моя идея да не чета предните изказали се.

  • По-тъжно нещо отдавна не съм чела в сайта: "Извинявай, мразя да съм честна..."
  • Много лексиконско ми звучи, тип "спомени",така май се казваше този жанр?!

    Не можах да повярвам, че си на 24?!
    Извинявай, мразя да съм честна...

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....