Бели страхове
И есента поръбва бреговете,
че идват бели студове.
Ще паднат пак и бели снеговете
над нощните ми страхове.
А тишината въздуха ще цепи
и всичко ще загуби глас.
Пък, непокорни, ветровете слепи
ще листят земния атлас.
Снегът пътеките ми ще затрупва-
ще чезне всякаква следа.
Луната чар отгоре ще изтупва
и аз във стих ще го впреда
Душата си така поне ще стопля
и в песен цял ще се вградя.
Така и чувствата си ще разчопля,
и храм от думи ще градя.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
