И есента поръбва бреговете,
че идват бели студове.
Ще паднат пак и бели снеговете
над нощните ми страхове.
А тишината въздуха ще цепи
и всичко ще загуби глас.
Пък, непокорни, ветровете слепи
ще листят земния атлас.
Снегът пътеките ми ще затрупва-
ще чезне всякаква следа.
Луната чар отгоре ще изтупва
и аз във стих ще го впреда ...